21 янв. 2004 г., 21:54

Не е ли есен?

2.3K 0 6

Не е ли есен?

Не е ли утрото безкрайно страшно,

когато се събуждам пак сама

до шкафчето, което пак е прашно,

тъй както всяка мебел у дома -

покрита с прах от отекчение,

излъчваща омайна топлина

до сянката на кратко увлечение

по новата навлязла светлина.

 

Не е ли вечерта безкрайно влажна

в прегръдките на вечната мъгла,

която с уста солено-блажна

целува изпотените стъкла ...

 

Не е ли песента безкрайно дълга,

когато се разлива в празнота

и сякаш е писклива чучулига,

когато ме разбужда есента ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зизке, сигурно си забелязала, че трудно давам положителни оценки, а тук съм дал положителна, което вече говори доста. С писането се усъвършенстваш. Това стихотворение е пример как трябва да пишеш - с чувство, със стил, с точност на изказа. Не ти се извинявам ако съм те обидил с някой коментар, защото смятам, че идеята на тези коментари е да си казваме това което мислим с цел да се появяват все по-добри произведения от дадения автор. Нерядко пиша по-скоро негативен коментар и въпреки това давам най-високата оценка - 6 или пък не чак толкова по-малко престижната - 5. Гледам да коментирам конструктивно, като ми се иска и другите да правеха така, но за жалост сме само няколко мислещи по този начин. Признавам, че поезията не е моята стихия, затова понякога коментарите ми може да са глупави, но никога не са казани с лошо чувство. Но май се отнесах, съвсем не ставаше дума за това. Поздравления за това стихотворение, с нетърпение очаквам да "нажуля" следващото ти .
  • Аз пък незнам, в мене ли е проблема, но произведенията които най ми допадат на този сайт са доста ниско в оценките, които се образуват от гласуването.
  • admin, окуражителните ти думи ми вдъхват кураж да продалжавам да пиша,защото колкото и да приемам критиките на suffer_angelus все пак на моменти ме карат да се усамнявам в способностите си, което не е в моя полза. Не отричам, че имам нужда както от хубави, така и от лоши коментари, а и сама виждам, че понякога той е прав.
  • Браво Зори, не мисля, че разни коментари за твоите произведения, че "насилсваш" римата са верни. Предимството ти е, че имаш стил, и то художествено-описателен, нещо което веднага те разграничава от хората пишещи рап-текстове, където римата е търсена.
  • Хубаво е!
    Усеща се стил.
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...