Jan 21, 2004, 9:54 PM

Не е ли есен?

  Poetry
2.3K 0 6

Не е ли есен?

Не е ли утрото безкрайно страшно,

когато се събуждам пак сама

до шкафчето, което пак е прашно,

тъй както всяка мебел у дома -

покрита с прах от отекчение,

излъчваща омайна топлина

до сянката на кратко увлечение

по новата навлязла светлина.

 

Не е ли вечерта безкрайно влажна

в прегръдките на вечната мъгла,

която с уста солено-блажна

целува изпотените стъкла ...

 

Не е ли песента безкрайно дълга,

когато се разлива в празнота

и сякаш е писклива чучулига,

когато ме разбужда есента ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зизке, сигурно си забелязала, че трудно давам положителни оценки, а тук съм дал положителна, което вече говори доста. С писането се усъвършенстваш. Това стихотворение е пример как трябва да пишеш - с чувство, със стил, с точност на изказа. Не ти се извинявам ако съм те обидил с някой коментар, защото смятам, че идеята на тези коментари е да си казваме това което мислим с цел да се появяват все по-добри произведения от дадения автор. Нерядко пиша по-скоро негативен коментар и въпреки това давам най-високата оценка - 6 или пък не чак толкова по-малко престижната - 5. Гледам да коментирам конструктивно, като ми се иска и другите да правеха така, но за жалост сме само няколко мислещи по този начин. Признавам, че поезията не е моята стихия, затова понякога коментарите ми може да са глупави, но никога не са казани с лошо чувство. Но май се отнесах, съвсем не ставаше дума за това. Поздравления за това стихотворение, с нетърпение очаквам да "нажуля" следващото ти .
  • Аз пък незнам, в мене ли е проблема, но произведенията които най ми допадат на този сайт са доста ниско в оценките, които се образуват от гласуването.
  • admin, окуражителните ти думи ми вдъхват кураж да продалжавам да пиша,защото колкото и да приемам критиките на suffer_angelus все пак на моменти ме карат да се усамнявам в способностите си, което не е в моя полза. Не отричам, че имам нужда както от хубави, така и от лоши коментари, а и сама виждам, че понякога той е прав.
  • Браво Зори, не мисля, че разни коментари за твоите произведения, че "насилсваш" римата са верни. Предимството ти е, че имаш стил, и то художествено-описателен, нещо което веднага те разграничава от хората пишещи рап-текстове, където римата е търсена.
  • Хубаво е!
    Усеща се стил.
    Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...