21.01.2004 г., 21:54

Не е ли есен?

2.3K 0 6

Не е ли есен?

Не е ли утрото безкрайно страшно,

когато се събуждам пак сама

до шкафчето, което пак е прашно,

тъй както всяка мебел у дома -

покрита с прах от отекчение,

излъчваща омайна топлина

до сянката на кратко увлечение

по новата навлязла светлина.

 

Не е ли вечерта безкрайно влажна

в прегръдките на вечната мъгла,

която с уста солено-блажна

целува изпотените стъкла ...

 

Не е ли песента безкрайно дълга,

когато се разлива в празнота

и сякаш е писклива чучулига,

когато ме разбужда есента ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зизке, сигурно си забелязала, че трудно давам положителни оценки, а тук съм дал положителна, което вече говори доста. С писането се усъвършенстваш. Това стихотворение е пример как трябва да пишеш - с чувство, със стил, с точност на изказа. Не ти се извинявам ако съм те обидил с някой коментар, защото смятам, че идеята на тези коментари е да си казваме това което мислим с цел да се появяват все по-добри произведения от дадения автор. Нерядко пиша по-скоро негативен коментар и въпреки това давам най-високата оценка - 6 или пък не чак толкова по-малко престижната - 5. Гледам да коментирам конструктивно, като ми се иска и другите да правеха така, но за жалост сме само няколко мислещи по този начин. Признавам, че поезията не е моята стихия, затова понякога коментарите ми може да са глупави, но никога не са казани с лошо чувство. Но май се отнесах, съвсем не ставаше дума за това. Поздравления за това стихотворение, с нетърпение очаквам да "нажуля" следващото ти .
  • Аз пък незнам, в мене ли е проблема, но произведенията които най ми допадат на този сайт са доста ниско в оценките, които се образуват от гласуването.
  • admin, окуражителните ти думи ми вдъхват кураж да продалжавам да пиша,защото колкото и да приемам критиките на suffer_angelus все пак на моменти ме карат да се усамнявам в способностите си, което не е в моя полза. Не отричам, че имам нужда както от хубави, така и от лоши коментари, а и сама виждам, че понякога той е прав.
  • Браво Зори, не мисля, че разни коментари за твоите произведения, че "насилсваш" римата са верни. Предимството ти е, че имаш стил, и то художествено-описателен, нещо което веднага те разграничава от хората пишещи рап-текстове, където римата е търсена.
  • Хубаво е!
    Усеща се стил.
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...