Hе е ли късно да обичам,
не съм ли вече остарял?
След палава девойка пак да тичам
като хлапак обезумял.
Сърцето лудо пак да бие,
като че за първи път.
Устни в устни да се впият.
Тръпнеща за ласки плът.
Да ври кръвта във стари вени.
Да си пак отново млад.
Пред две палави очи засмени,
дошли от Дантевия ад.
© Динко Милев Все права защищены