18 апр. 2017 г., 23:11

Не е нужно

1.3K 1 0

Затварям очи – вече съм с теб.

Прегръщаш ме.

Целуваш ме.

Нежно и страстно.

 

Прокарваш пръсти,

през моите руси коси.

Цялата настръхвам,

вече съм твоя.

 

 

Твоите устни познават,

всяка частица от моето тяло -

всяка бенка, всяко несъвършенство.

Превръщат го в съвършенство.

 

Отварям очи, теб те няма.

Все още съм настръхнала...

Не е нужно да ме докосваш,

За да усещам допира ти.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Русенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...