18 апр. 2017 г., 23:11

Не е нужно

1.3K 1 0

Затварям очи – вече съм с теб.

Прегръщаш ме.

Целуваш ме.

Нежно и страстно.

 

Прокарваш пръсти,

през моите руси коси.

Цялата настръхвам,

вече съм твоя.

 

 

Твоите устни познават,

всяка частица от моето тяло -

всяка бенка, всяко несъвършенство.

Превръщат го в съвършенство.

 

Отварям очи, теб те няма.

Все още съм настръхнала...

Не е нужно да ме докосваш,

За да усещам допира ти.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Русенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...