18.04.2017 г., 23:11

Не е нужно

1.3K 1 0

Затварям очи – вече съм с теб.

Прегръщаш ме.

Целуваш ме.

Нежно и страстно.

 

Прокарваш пръсти,

през моите руси коси.

Цялата настръхвам,

вече съм твоя.

 

 

Твоите устни познават,

всяка частица от моето тяло -

всяка бенка, всяко несъвършенство.

Превръщат го в съвършенство.

 

Отварям очи, теб те няма.

Все още съм настръхнала...

Не е нужно да ме докосваш,

За да усещам допира ти.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Русенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....