Не е нужно

Poetry » Love

1.3K 1 0

Затварям очи – вече съм с теб.

Прегръщаш ме.

Целуваш ме.

Нежно и страстно.

Прокарваш пръсти,

през моите руси коси.

Цялата настръхвам,

вече съм твоя.

Твоите устни познават,

всяка частица от моето тяло -

всяка бенка, всяко несъвършенство.

Превръщат го в съвършенство.

Отварям очи, теб те няма.

Все още съм настръхнала...

Не е нужно да ме докосваш,

За да усещам допира ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0