Не е нужно

Poetry » Love

1.3K 1 0

Затварям очи – вече съм с теб.

Прегръщаш ме.

Целуваш ме.

Нежно и страстно.

Прокарваш пръсти,

през моите руси коси.

Цялата настръхвам,

вече съм твоя.

Твоите устни познават,

всяка частица от моето тяло -

всяка бенка, всяко несъвършенство.

Превръщат го в съвършенство.

Отварям очи, теб те няма.

Все още съм настръхнала...

Не е нужно да ме докосваш,

За да усещам допира ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0