Не е ревност, самота е
Аз зная, обичаше всяка, която
за цвете едно те покани у тях
и знаеш ли, всичко ми беше познато,
бягаш от мен за поредния грях.
А аз бях в къщи приспала децата,
отворила книга, но не да чета,
а щом прибереш се, отвориш вратата
да видиш, че страдам и че съм сама.
Тази нощ ти ще тръгнеш, аз зная?
Няма любов и сърцата мълчат.
Брак се разпада, а в съседната стая
децата ни спокойно спят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Камбурова Все права защищены
