Аз зная, обичаше всяка, която
за цвете едно те покани у тях
и знаеш ли, всичко ми беше познато,
бягаш от мен за поредния грях.
А аз бях в къщи приспала децата,
отворила книга, но не да чета,
а щом прибереш се, отвориш вратата
да видиш, че страдам и че съм сама.
Тази нощ ти ще тръгнеш, аз зная?
Няма любов и сърцата мълчат.
Брак се разпада, а в съседната стая
децата ни спокойно спят.
© Вероника Камбурова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
