19 oct 2008, 6:05

Не е ревност, самота е 

  Poesía » De amor
1227 0 12

Аз зная, обичаше всяка, която

за цвете едно те покани у тях

и знаеш ли, всичко ми беше познато,

бягаш от мен за поредния грях.

 

А аз бях в къщи приспала децата,

отворила книга, но не да чета,

а щом прибереш се, отвориш вратата

да видиш, че страдам и че съм сама.

 

Тази нощ ти ще тръгнеш, аз зная?

Няма любов и сърцата мълчат.

Брак се разпада, а в съседната стая

децата ни спокойно спят.

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??