19.10.2008 г., 6:05 ч.

Не е ревност, самота е 

  Поезия » Любовна
1241 0 12

Аз зная, обичаше всяка, която

за цвете едно те покани у тях

и знаеш ли, всичко ми беше познато,

бягаш от мен за поредния грях.

 

А аз бях в къщи приспала децата,

отворила книга, но не да чета,

а щом прибереш се, отвориш вратата

да видиш, че страдам и че съм сама.

 

Тази нощ ти ще тръгнеш, аз зная?

Няма любов и сърцата мълчат.

Брак се разпада, а в съседната стая

децата ни спокойно спят.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??