Не е същото слънцето
Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства
се превръщат в поле от ненавист...
Разминават се погледи гръбно намусени.
Всичко свърши... И - черно на бяло -
непознати сме. Тоест, бивши отвсякъде.
Разговаряме кротко и хладно.
С неудобство мълчим зад стъклата си.
Не е същото слънцето... Като факла
точи димна опашка след себе си.
Непотребни криле къса вятърът
и дъждец таралежов лицата боде...
***
Тънка нишка живот - между капките срича
позабравен мотив от увяхнал букет.
Със надежда, че може би, все пак, след всичко
са останали сухи местенца по мене след теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
