Не е същото слънцето
Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства
се превръщат в поле от ненавист...
Разминават се погледи гръбно намусени.
Всичко свърши... И - черно на бяло -
непознати сме. Тоест, бивши отвсякъде.
Разговаряме кротко и хладно.
С неудобство мълчим зад стъклата си.
Не е същото слънцето... Като факла
точи димна опашка след себе си.
Непотребни криле къса вятърът
и дъждец таралежов лицата боде...
***
Тънка нишка живот - между капките срича
позабравен мотив от увяхнал букет.
Със надежда, че може би, все пак, след всичко
са останали сухи местенца по мене след теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
