9.12.2009 г., 0:48 ч.

Не е същото слънцето 

  Поезия » Любовна
1168 0 33

Не е същото слънцето... Хапе и вие     

като пчелен рояк под обърнати кошери.

Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.

И дъждът ни превърна в дървета без корени...

Присмехулно накуцвайки, старите чувства

се превръщат в поле от ненавист...

Разминават се погледи гръбно намусени.

Всичко свърши... И - черно на бяло -

непознати сме. Тоест, бивши отвсякъде.

Разговаряме кротко и хладно.

С неудобство мълчим зад стъклата си.

Не е същото слънцето... Като факла

точи димна опашка след себе си.

Непотребни криле къса вятърът

и дъждец таралежов  лицата боде...

***

Тънка нишка живот - между капките срича

позабравен мотив от увяхнал букет.

Със надежда, че може би, все пак, след всичко

са останали сухи местенца по мене след теб...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??