Dec 9, 2009, 12:48 AM

Не е същото слънцето

  Poetry » Love
1.3K 0 33

Не е същото слънцето... Хапе и вие     

като пчелен рояк под обърнати кошери.

Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.

И дъждът ни превърна в дървета без корени...

Присмехулно накуцвайки, старите чувства

се превръщат в поле от ненавист...

Разминават се погледи гръбно намусени.

Всичко свърши... И - черно на бяло -

непознати сме. Тоест, бивши отвсякъде.

Разговаряме кротко и хладно.

С неудобство мълчим зад стъклата си.

Не е същото слънцето... Като факла

точи димна опашка след себе си.

Непотребни криле къса вятърът

и дъждец таралежов  лицата боде...

***

Тънка нишка живот - между капките срича

позабравен мотив от увяхнал букет.

Със надежда, че може би, все пак, след всичко

са останали сухи местенца по мене след теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....