20 февр. 2009 г., 15:40

Не е там

853 0 15
                                        На Ани П.

Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден.

Въжета са преплетените клони,
оплели здраво крехката душа.
Притискат те и мислиш си, че могат
прекрасното у теб да разрушат.

А някъде напред, в далечината,
прозорец светъл чака, като страж.
Това е твоя път към свободата.
Натам да тръгнеш, имаш ли кураж?

Невзрачната си крепост да напуснеш
е избор, който правиш само ти.
Съмнения в сърцето ти препускат,
а пътят е пред теб. Сама тръгни.

Не се плаши от сянката зловеща,
препречила отвора с вид свиреп.
Излез на светло. Няма да я срещнеш.
Тя не е там, а някъде във теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...