Feb 20, 2009, 3:40 PM

Не е там

  Poetry
848 0 15
                                        На Ани П.

Сред мрак се крие страшният ти замък
от тежък, мокър пясък построен.
Стените по-студени са от камък,
не стига светъл лъч до твоя ден.

Въжета са преплетените клони,
оплели здраво крехката душа.
Притискат те и мислиш си, че могат
прекрасното у теб да разрушат.

А някъде напред, в далечината,
прозорец светъл чака, като страж.
Това е твоя път към свободата.
Натам да тръгнеш, имаш ли кураж?

Невзрачната си крепост да напуснеш
е избор, който правиш само ти.
Съмнения в сърцето ти препускат,
а пътят е пред теб. Сама тръгни.

Не се плаши от сянката зловеща,
препречила отвора с вид свиреп.
Излез на светло. Няма да я срещнеш.
Тя не е там, а някъде във теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...