Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън,
аз вдишвах своите надежди.
В очите на страхливците бях трън.
Погледнеш ли ме ти, съм нежност.
И аз приех без уговорки.
- Да влезе щастието, моля!
- Добре дошло и сбогом, болки!
(Но първо трябва да отворя.)
А точно там, дълбоко в мене,
лежи под камък инатлив,
залостил в търбуха на времето,
онази жажда - да съм жив.
Ще кажеш сигурно, че ме разбираш,
и с обич всичко ще премине,
но аз, повярвай - знам причината,
любов да дам, а да не взимам...
Напук обаче на клишетата,
и прилежащата им твърда логика,
човекът учи от поета,
как стихове лекуват болести.
Кълна се в името на своя кръст,
пред който някой ден ще коленичиш -
преди под камъни и пръст,
над тях мен дълго още да обичаш...
©тихопат.
Данаил Антонов
10.11.2023
© Данаил Антонов Все права защищены