11.12.2023 г., 6:32 ч.

Не е твърде късно 

  Поезия » Любовна, Философска
279 1 0
Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън,
аз вдишвах своите надежди.
В очите на страхливците бях трън.
Погледнеш ли ме ти, съм нежност.
И аз приех без уговорки.
- Да влезе щастието, моля!
- Добре дошло и сбогом, болки!
(Но първо трябва да отворя.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??