Не е виновно слънцето
От невръстен гневя се на слънцето,
че през лятото пали огнища,
и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,
вместо хлад е досущ - пепелище...
Но къде ще угаснат пожарите
и кога този жупел ще спре?
Там над облака Бог ако жали,
от сълза ще порасне море...
И ще влее надежда в човека,
непомислил - далеч ли е дъното.
Ще вълнува безбрежно поета,
който тихо мечтае за сън...
Но заякна и моята мисъл,
че не бива да хулим горещото,
ни лирикът - какво е написал,
щом под слънцето всички сме грешници...
А пък август смълчано ще вдишва
от морето - нашир и надлъж.
Изпарѝ ли тъгата Всевишния,
значи можем да чакаме дъжд...
©тихопат.
Данаил Антонов
14.08.2024
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
