Не е виновно слънцето

15 авг. 2024 г., 18:38

Поэзия » Философская

95 0 2

От невръстен гневя се на слънцето,

че през лятото пали огнища,

и за капчица дъжд - вечно скръндзаво,

вместо хлад е досущ - пепелище...

Но къде ще угаснат пожарите

и кога този жупел ще спре?

Там над облака Бог ако жали,

от сълза ще порасне море...

И ще влее надежда в човека,

непомислил - далеч ли е дъното.

Ще вълнува безбрежно поета,

който тихо мечтае за сън...

Но заякна и моята мисъл,

че не бива да хулим горещото,

ни лирикът - какво е написал,

щом под слънцето всички сме грешници...

А пък август смълчано ще вдишва

от морето - нашир и надлъж.

Изпарѝ ли тъгата Всевишния,

значи можем да чакаме дъжд...

©тихопат.

Данаил Антонов

14.08.2024