Aug 15, 2024, 6:38 PM

Не е виновно слънцето

531 0 2

От невръстен гневя се на слънцето, 

че през лятото пали огнища, 

и за капчица дъжд - вечно скръндзаво, 

вместо хлад е досущ - пепелище... 

Но къде ще угаснат пожарите 

и кога този жупел ще спре? 

Там над облака Бог ако жали, 

от сълза ще порасне море... 

И ще влее надежда в човека, 

непомислил - далеч ли е дъното. 

Ще вълнува безбрежно поета, 

който тихо мечтае за сън... 

Но заякна и моята мисъл, 

че не бива да хулим горещото, 

ни лирикът - какво е написал, 

щом под слънцето всички сме грешници... 

А пък август смълчано ще вдишва

от морето - нашир и надлъж. 

Изпарѝ ли тъгата Всевишния, 

значи можем да чакаме дъжд... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

14.08.2024

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....