4 нояб. 2019 г., 17:29

Не ходи около мен, а до мен 

  Поэзия » Любовная
1626 1 13

Не ходи около мен, а до мен

Автор – Величка Николова – Литатру

 

Дъжд се сипе

над мен

в моя

пролетен ден,

ала слънцето грее.

Скоро светва

дъга,

пъди моята

тъга

и ме кани под нея.

 

Носи щастие. Знам.

Залък

твърде голям

е дъгата за мене.

Отминавам

напред,

тя ме следва

в крив ред.

Яхвам дневното стреме.

 

Тичам аз,

тя край мен.

Ту пред мен,

ту зад мен…

Сякаш много й трябвам

Все препускам

в галоп,

а до мене

в синкоп –

куп флуиди ме грабват.

 

Младост в мене

кипи,

а сърцето

шепти:

„ Виж,

ръката ти стиска!

Не е просто

дъга.

Тича с теб

любовта.

И те иска,

и иска…

 

Литатру

 

Здравейте, мили поети!

Това стихотворение написах в ученическите си години.

Първи трепети, първа любов – тайна, срамежлива и неосъществена.

Беше мой съученик. Добро момче, според мен – красиво и срамежливо. Погледите ни непрекъснато се преплитаха и между нас хвърчаха искри, но ние никога не се осмелихме да се приближим много близко, та камо ли да си поговорим.

Бяхме като коте и котарак. Кръжахме и се гледахме…

Тогава написах това стихотворение.

Само слухът на най- добрата ми приятелка се докосна до него,

но тя с безразличие ми каза, че поезията и живописта не я вълнуват.

Минаха години и видях темата:

„ Не ходи пред мен,…

не ходи зад мен,…

Върви до мен! „

Тогава си спомних за Него, как кръжахме един около друг, но никога не хванахме ръцете си.

Аз зная, че стихотворението ми е много наивно

и не заслужава награда,

но тъй като е по темата, ще попадне между поети,

които ще почувстват това, което съм чувствала аз.

С уважение!

Литатру

 

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъди жив и здрав, художнико!
  • Най-нежните думи изрича сърцето. Успяла си да ги хванеш и да ги претвориш на белия лист. Поздрави Величка!
  • Заплени ме с чистата непринуденост!
    Гласувам, успех, Величка!
  • Здравей Георги, много ти благодаря за сърдечната подкрепа!
    Явно творбата ми те е докоснала. Явно, че и ти си почувствал моята наивна юношеска любов.
    Сега, когато препрочитам стихотворението си,
    виждам че съм го изпъстрила с алегории и метафори,
    изучавани от всички нас в ученическите ни години.
    Пожелавам ти хиляди успехи и тонове здраве!!!
    Победа в конкурса, Георги!
  • Хиляди благодарности, мила Меги!
    Желая ти безброй успехи във всяко начинание!
  • Благодарности за подкрепата, мила Ина.
    Радвам се, че ми подаде ръка!
    Здраве, щастие, успехи!
  • Мила Анна, това ми стихотворение нямаше да види бял
    свят, ако не беше сайта Откровения и това предизвикателство.
    Този сайт събуди увехналия ми спомен и реших да го споделя с Вас. И понеже съм доста срамежлива първо направих опити да изтрия иповедта си, после - стиха си и понеже не се изтриха, ги вкарах в Архив, но на другия ден реших, че е време да надвия срамежливостта си и да разкрия този си грях. (Дълго време се срамувах и си мислех, че е грях).
    Благодаря много, че не ме порица за първия ми юношески любовен трепет.
    Здраве и щастие!
  • Юношеската несигурност в любовта е толкова красива, роматична и чувствена. Стихотворението носи този трепет. Успех Величка!
  • Много ми хареса!
  • Абсолютно е по темата, а леката наивност, му предава точно дозата чар, която е нужна!
    С удоволствие давам първия си глас в предизвикателството за тази творба.
    Успех!
  • Стига да не си го публикувала преди това, всичко е наред. А и знаеш, юношите са наивни и аз честно казано очаквах повече стихотворения като твоето в това предизвикателство.
  • Бъди щастлив, Гавраил
  • Почувствах!
    Поздравление!
Предложения
: ??:??