Не ходи около мен, а до мен
Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе
над мен
в моя
пролетен ден,
ала слънцето грее.
Скоро светва
дъга,
пъди моята
тъга
и ме кани под нея.
Носи щастие. Знам.
Залък
твърде голям
е дъгата за мене.
Отминавам
напред,
тя ме следва
в крив ред.
Яхвам дневното стреме.
Тичам аз,
тя край мен.
Ту пред мен,
ту зад мен…
Сякаш много й трябвам
Все препускам
в галоп,
а до мене
в синкоп –
куп флуиди ме грабват.
Младост в мене
кипи,
а сърцето
шепти:
„ Виж,
ръката ти стиска!
Не е просто
дъга.
Тича с теб
любовта.
И те иска,
и иска…
Литатру
Здравейте, мили поети!
Това стихотворение написах в ученическите си години.
Първи трепети, първа любов – тайна, срамежлива и неосъществена.
Беше мой съученик. Добро момче, според мен – красиво и срамежливо. Погледите ни непрекъснато се преплитаха и между нас хвърчаха искри, но ние никога не се осмелихме да се приближим много близко, та камо ли да си поговорим.
Бяхме като коте и котарак. Кръжахме и се гледахме…
Тогава написах това стихотворение.
Само слухът на най- добрата ми приятелка се докосна до него,
но тя с безразличие ми каза, че поезията и живописта не я вълнуват.
Минаха години и видях темата:
„ Не ходи пред мен,…
не ходи зад мен,…
Върви до мен! „
Тогава си спомних за Него, как кръжахме един около друг, но никога не хванахме ръцете си.
Аз зная, че стихотворението ми е много наивно
и не заслужава награда,
но тъй като е по темата, ще попадне между поети,
които ще почувстват това, което съм чувствала аз.
С уважение!
Литатру
© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.
The work is a contestant:
