Не и тази нощ
Очаквах те! И тази нощ копнях,
и месеца изпратих да ти свети...
Надявах се! За нежност си мечтах,
но пак съм сам със своите куплети...
Поредната илюзия умря,
а болката застина в тишината,
оркестърът от славеи заспа
със първите лъчи на светлината.
Очаквах те! Така и не дойде...
Последен танц ми беше обещала,
очаквах те - във тръпнещи ръце
да се отпуснеш някак отмаляла...
Да ме погалят твоите коси -
с целувка нежна да те прилаская
и в звездното небе на две очи
да преоткрия щастие накрая!
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
