24 сент. 2007 г., 16:48

НЕ ИДВАЙ

948 0 8

Не идвай,
когато стенат за тебе ръцете ми.
Не идвай,
когато с пресъхнали устни
преглъщам усмивката
и бавно се стича сълзата ми
във чаша от мъртво търпение.
Животът в мен отдавна
прегаря
и все повече прилича на очакване.
Не идвай,
когато стъпките ми
стапят тишината
на нашето мълчаливо безумие...
Затварям очи
и ще мисля,
че животът е чаша,
пълна със тъмно, искрящо
мълчание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Минчева Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...