Не идвай,
когато стенат за тебе ръцете ми.
Не идвай,
когато с пресъхнали устни
преглъщам усмивката
и бавно се стича сълзата ми
във чаша от мъртво търпение.
Животът в мен отдавна
прегаря
и все повече прилича на очакване.
Не идвай,
когато стъпките ми
стапят тишината
на нашето мълчаливо безумие...
Затварям очи
и ще мисля,
че животът е чаша,
пълна със тъмно, искрящо
мълчание...
© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени
Чудесен стих!