Sep 24, 2007, 4:48 PM

НЕ ИДВАЙ

  Poetry
946 0 8

Не идвай,
когато стенат за тебе ръцете ми.
Не идвай,
когато с пресъхнали устни
преглъщам усмивката
и бавно се стича сълзата ми
във чаша от мъртво търпение.
Животът в мен отдавна
прегаря
и все повече прилича на очакване.
Не идвай,
когато стъпките ми
стапят тишината
на нашето мълчаливо безумие...
Затварям очи
и ще мисля,
че животът е чаша,
пълна със тъмно, искрящо
мълчание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Минчева Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...