17 мар. 2021 г., 17:28

Не искам

720 0 0

Не искам да чувствам изгаряща болка

на толкова мисли прокудени,

когато открехвам врата след врата

и поглеждам в очите учудени.

 

Не искам да мисля за хиляди спомени,

които отново ме връщат към тебе.

Не мога да откъсна сърцето оголено

от тъгата загнездена в него.

 

А искам така да угасна несетно

и толкова мъка във миг да прокудя.

Когато е безпаметно, всичко е лесно

да живеем от заблуда в заблуда.

 

Студената болка на хиляди мисли

защо не обземе и смръзне душата?

Тихо тогава, без трепети лишни,

ще изчезна без вик в тъмнината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...