Не искам
722
0
0
Не искам да чувствам изгаряща болка
на толкова мисли прокудени,
когато открехвам врата след врата
и поглеждам в очите учудени.
Не искам да мисля за хиляди спомени,
които отново ме връщат към тебе.
Не мога да откъсна сърцето оголено
от тъгата загнездена в него.
А искам така да угасна несетно
и толкова мъка във миг да прокудя.
Когато е безпаметно, всичко е лесно
да живеем от заблуда в заблуда.
Студената болка на хиляди мисли
защо не обземе и смръзне душата?
Тихо тогава, без трепети лишни,
ще изчезна без вик в тъмнината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
