17 окт. 2007 г., 10:40

Не искам

981 0 11
    Не искам
 
 Не искам вече да виждам (а всъщност отдавна ослепях).
 Не искам вече да слушам (и глухотата понякога е божи дар).
 Не искам да чувствам (и щастливи са тези, които болка не сещат).
 Не искам да бъда и спомен (за да може всеки с усмивка деня да посреща).
 
 16.10.2007   14:57

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля,че чувстваш и ...точно затова си тук!Поздравления за стиха!
  • Посрещай всеки ден с усмивка!
  • Не искаш ,може би защото,
    в душата ти сега е мрачно.
    А утре може би - наопъки
    А утре може би обаче...
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Хм,това да се отказваш от благата,които еволюцията ти е дарилакато сетивата,може да се счита за егоизъм..но обяснимо е да са ти ненужни,когато си изгубил най-ценното-сърцето си..Хареса ми!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...