17 окт. 2007 г., 10:40

Не искам

986 0 11
    Не искам
 
 Не искам вече да виждам (а всъщност отдавна ослепях).
 Не искам вече да слушам (и глухотата понякога е божи дар).
 Не искам да чувствам (и щастливи са тези, които болка не сещат).
 Не искам да бъда и спомен (за да може всеки с усмивка деня да посреща).
 
 16.10.2007   14:57

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля,че чувстваш и ...точно затова си тук!Поздравления за стиха!
  • Посрещай всеки ден с усмивка!
  • Не искаш ,може би защото,
    в душата ти сега е мрачно.
    А утре може би - наопъки
    А утре може би обаче...
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Хм,това да се отказваш от благата,които еволюцията ти е дарилакато сетивата,може да се счита за егоизъм..но обяснимо е да са ти ненужни,когато си изгубил най-ценното-сърцето си..Хареса ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...