Не искам да съм твой другар в живота,
не искам в дом-затвор да ме държиш.
Не искам и да съм приятелят, с когото
да споделяш истини и множество лъжи.
Не искам да съм момичето, с което
да заспиваш вечер уморен.
Не искам да съм майка на детето,
което в теб живее всеки ден.
Другарите в живота все се сменят...
Приятелите си поемат своя път.
До всеки можеш да заспиваш уморено.
Детето ще порасне и ще стане мъж.
Аз искам да съм жената, без която
да не можеш да живееш нито ден!
Да съм живота ти, простора и полята...
Да съм човекът в тебе прероден!
© Паула Петрова Все права защищены