Не искам
Живеем във падение - емоционално,
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски
и грабиме от тялото си - зверски.
Не можем да открием топли чувства,
залъгваме се с евтини изкуства.
Живеем някъде, отвъд морала,
а искаш да остана цяла.
Разграбиха ме твоите желания,
опустошиха ме в неистови страдания.
Наситих се от любовта фалшива,
не чувствам глад за обич, нямам сила.
Не искам да обичам в свят на мърша,
плътта ми да разкъсват ръцете ти,
по-ледени от зимен вятър.
Не искам да живея във театър.
Не, няма да обичам,
на сърцето си съм забранила,
платих достатъчно да бъда: "мила".
Не искам да съм ничия съпруга,
не мога и да бъда: "друга".
Ще чакам моя ден на равносметка,
когато сам, животът, ще ме вкара в клетка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Все права защищены
