5 сент. 2010 г., 17:57

Не искам, а може би трябва

717 0 3

Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време.
Ще чакам, ще те обичам, ще съм до тебе.
Понякога животът се опитва всичко да ни отнеме
и болката натежава, превръща се в бреме.
Сега животът ми губи своя смисъл.
Лети все към тебе мисъл след мисъл.
И не мога да спра, а може би трябва.
И не мога да си отида, а може би се налага.
И не мога да се справя с тези чувства.
Една любов в сърцето ми присъства.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...