19 окт. 2014 г., 11:08

Не искам да мисля

849 0 1

Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората.
Те искат,
искат плът
и дават...
За просещите истина
остава
само
път...
в тъмното
дълбоко
себеотрицание,
на някъде,
където 
криволичи
ТЯ,
по старомодно
е съблечена
от арогантността.
И мислите
са толкова разбъркани,
че пишат текст
от лудост
съчинен.
Живея в чернова - 
емоция,
със себе си съм зла
и с теб приличам си,
защото
призрак
съчинен си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ле Бед Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...