Oct 19, 2014, 11:08 AM

Не искам да мисля

  Poetry » Other
843 0 1

Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората.
Те искат,
искат плът
и дават...
За просещите истина
остава
само
път...
в тъмното
дълбоко
себеотрицание,
на някъде,
където 
криволичи
ТЯ,
по старомодно
е съблечена
от арогантността.
И мислите
са толкова разбъркани,
че пишат текст
от лудост
съчинен.
Живея в чернова - 
емоция,
със себе си съм зла
и с теб приличам си,
защото
призрак
съчинен си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...