JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
27 авг. 2015 г., 18:13

Не искам да пиша... 

  Поэзия » Другая
669 0 2

 

 

Омръзна ми, казвам Ви честно

да говоря, да пиша дори.

Думите ми изплъзват се лесно,

но не са чути уви…

Всеки заровил е нос

в цветния ярък екран –

чувства и тела на поднос,

вместени в дневния план.

Ей ти, който стоиш на бара,

гледайки в чашата жадно,

разчепвайки болката стара,

която те гори безпощадно.

Чуй тези думи,

преди да излезеш навън!

Нима са оловни куршуми,

или камбанен звън?

Времето бясно препуска

дори в твоя объркан живот,

то все пак не пропуска

шамар да удари за урок!

Знаеш навярно отдавна,

дори Земята да се обърне,

с твоята реакция бавна,

че няма ни един шанс да се върне!

Но ти отпиваш от чашата сам

и дума не чул,

това аз много добре си го знам…

© Радост Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Велин ! Да,така ми се иска да протестирам, да променя нещо...но уви нищо не става и просто замлъквам, не говоря , не пиша дори.
  • Прекрасно! Я им се скарай още! Хубав стих, своеобразен протест! Поздрав!
Предложения
: ??:??