10 авг. 2006 г., 17:57

Не искам да поемаш този кръст

824 0 13

LYCKI & Mojsei


-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!


-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Гергана!
    Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
    Поздрав!
  • Здравейте Етчи и Алиса!
    Благодаря за коментарите!
  • Щом обичта те носи на крилете
    и пътят ти е слънчев и прекрасен
    не ще уплашат тебе ветровете
    ни бурите в живот опасен.
    И ако след летежа си запазил
    в сърцето вярата в човека
    ти значи носиш дух прекрасен
    и ще пребъдеш и след вЕка.
    А любовта ти ще се ражда
    през времето със нови сили
    от злото - обич ще съгражда
    щом свят красив сте сътворили!

    Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
    Хареса ми , чудесен стих
  • За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...
  • Хубав стих,и е получен
    от съавторски желания
    Силен порив е излъчен
    в тъга,копнеж,желания.

    Поздрав и усмивка от мен

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...