10 авг. 2006 г., 17:57

Не искам да поемаш този кръст

823 0 13

LYCKI & Mojsei


-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!


-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Гергана!
    Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
    Поздрав!
  • Здравейте Етчи и Алиса!
    Благодаря за коментарите!
  • Щом обичта те носи на крилете
    и пътят ти е слънчев и прекрасен
    не ще уплашат тебе ветровете
    ни бурите в живот опасен.
    И ако след летежа си запазил
    в сърцето вярата в човека
    ти значи носиш дух прекрасен
    и ще пребъдеш и след вЕка.
    А любовта ти ще се ражда
    през времето със нови сили
    от злото - обич ще съгражда
    щом свят красив сте сътворили!

    Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
    Хареса ми , чудесен стих
  • За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...
  • Хубав стих,и е получен
    от съавторски желания
    Силен порив е излъчен
    в тъга,копнеж,желания.

    Поздрав и усмивка от мен

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...