10.08.2006 г., 17:57

Не искам да поемаш този кръст

820 0 13

LYCKI & Mojsei


-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!


-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Гергана!
    Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
    Поздрав!
  • Здравейте Етчи и Алиса!
    Благодаря за коментарите!
  • Щом обичта те носи на крилете
    и пътят ти е слънчев и прекрасен
    не ще уплашат тебе ветровете
    ни бурите в живот опасен.
    И ако след летежа си запазил
    в сърцето вярата в човека
    ти значи носиш дух прекрасен
    и ще пребъдеш и след вЕка.
    А любовта ти ще се ражда
    през времето със нови сили
    от злото - обич ще съгражда
    щом свят красив сте сътворили!

    Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
    Хареса ми , чудесен стих
  • За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...
  • Хубав стих,и е получен
    от съавторски желания
    Силен порив е излъчен
    в тъга,копнеж,желания.

    Поздрав и усмивка от мен

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...