10 ago 2006, 17:57

Не искам да поемаш този кръст

Poesía

828 0 13

LYCKI & Mojsei

-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!

-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LYCKI (Росица Петрова)

Здравей Гергана!
Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
Поздрав!

2006-08-11T12:26:56+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Здравейте Етчи и Алиса!
Благодаря за коментарите!

2006-08-11T11:55:22+03:00
liastovicata (Поли)

Щом обичта те носи на крилете
и пътят ти е слънчев и прекрасен
не ще уплашат тебе ветровете
ни бурите в живот опасен.
И ако след летежа си запазил
в сърцето вярата в човека
ти значи носиш дух прекрасен
и ще пребъдеш и след вЕка.
А любовта ти ще се ражда
през времето със нови сили
от злото - обич ще съгражда
щом свят красив сте сътворили!

Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
Хареса ми , чудесен стих

2006-08-11T11:09:39+03:00
ria (Гергана Иванова)

За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...

2006-08-11T08:06:34+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Хубав стих,и е получен
от съавторски желания
Силен порив е излъчен
в тъга,копнеж,желания.

Поздрав и усмивка от мен

2006-08-10T21:05:44+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0