Aug 10, 2006, 5:57 PM

Не искам да поемаш този кръст

  Poetry
821 0 13

LYCKI & Mojsei


-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!


-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Гергана!
    Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
    Поздрав!
  • Здравейте Етчи и Алиса!
    Благодаря за коментарите!
  • Щом обичта те носи на крилете
    и пътят ти е слънчев и прекрасен
    не ще уплашат тебе ветровете
    ни бурите в живот опасен.
    И ако след летежа си запазил
    в сърцето вярата в човека
    ти значи носиш дух прекрасен
    и ще пребъдеш и след вЕка.
    А любовта ти ще се ражда
    през времето със нови сили
    от злото - обич ще съгражда
    щом свят красив сте сътворили!

    Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
    Хареса ми , чудесен стих
  • За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...
  • Хубав стих,и е получен
    от съавторски желания
    Силен порив е излъчен
    в тъга,копнеж,желания.

    Поздрав и усмивка от мен

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...