Aug 10, 2006, 5:57 PM

Не искам да поемаш този кръст

  Poetry
825 0 13

LYCKI & Mojsei


-Светът бичува без умора,
без страх обичащите хора.
Интриги всякакви скалъпва,
и любовта така потъпква.
Не искам да поемаш този кръст,
пораждащ и желание за мъст
че ще затънеш в рядка кал,
а в сърцето ми ечи печал!


-Обичащите стават слаби,
когато нямат си защита,
но щом животът се разхлаби,
бедата бързичко долита.
Затуй светът не е виновен,
а пътят на любов в тъждество,
което е закон основен
за съществуване в тържество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Гергана!
    Глупостта има едно основно качество - опитът й да ни изненадва там, където нещата са прости и ясни, а мъдростта, според мен, се изразява, в частност и в това, човек да не остарява.
    Поздрав!
  • Здравейте Етчи и Алиса!
    Благодаря за коментарите!
  • Щом обичта те носи на крилете
    и пътят ти е слънчев и прекрасен
    не ще уплашат тебе ветровете
    ни бурите в живот опасен.
    И ако след летежа си запазил
    в сърцето вярата в човека
    ти значи носиш дух прекрасен
    и ще пребъдеш и след вЕка.
    А любовта ти ще се ражда
    през времето със нови сили
    от злото - обич ще съгражда
    щом свят красив сте сътворили!

    Поздрав за стиха съкровище, поздрав и на Мо
    Хареса ми , чудесен стих
  • За съжаление само на стари години човек е толкова мъдър, че да не обръща внимание на хорските глупости по адрес на другия...Стихчето е готино...
  • Хубав стих,и е получен
    от съавторски желания
    Силен порив е излъчен
    в тъга,копнеж,желания.

    Поздрав и усмивка от мен

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...