5 февр. 2022 г., 09:16

Не искам да сънувам този сън

495 6 12

НЕ ИСКАМ ДА СЪНУВАМ ТОЗИ СЪН

 

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва
и няма как да задържа –
къдрицата светлинен възел,
над който ангел е кръжал,
трохите – вчерашни и днешни,
горчивото и сладостта,
и нимбите на зреещ лешник
до портите на вечността,
окъпаните калдъръми
от дъжд край утринни асми,
уханието на салкъма –
цъфтял сред пукот и сълзи,
усещането, че обичам –
а дълъг сън ми предстои.
Нима ще ми отнемат всичко
часовниковите стрелки?
В небитието ли отлитат
сърдечният и топъл смях,
и миговете, на които
да се наситя не успях,
очи, в които светлината
разпръсква шепа златен прах,
безсмислието да пресмятам
докрай ли всичко изживях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...