5 февр. 2022 г., 09:16

Не искам да сънувам този сън

494 6 12

НЕ ИСКАМ ДА СЪНУВАМ ТОЗИ СЪН

 

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва
и няма как да задържа –
къдрицата светлинен възел,
над който ангел е кръжал,
трохите – вчерашни и днешни,
горчивото и сладостта,
и нимбите на зреещ лешник
до портите на вечността,
окъпаните калдъръми
от дъжд край утринни асми,
уханието на салкъма –
цъфтял сред пукот и сълзи,
усещането, че обичам –
а дълъг сън ми предстои.
Нима ще ми отнемат всичко
часовниковите стрелки?
В небитието ли отлитат
сърдечният и топъл смях,
и миговете, на които
да се наситя не успях,
очи, в които светлината
разпръсква шепа златен прах,
безсмислието да пресмятам
докрай ли всичко изживях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...