Времето е способно да ме накара
без да искам да те забравя.
Няма да ме пита дали искам или не -
безмилостно ще вземе любовта от моето сърце.
Името ти няма да шептя
и да те търся в съня.
Ах, колко страшно звучи,
моля се времето да ме пощади.
Мислите за теб не искам да си отиват
и любовта ми да остане само стих.
Как тогава ще заспивам,
ако споменът за теб не е жив?
Случвало се е не отричам -
да намразя, след като дълго обичах.
Но теб не искам да забравя -
живота без теб не мога да си представя.
Не искам да оставаш един спомен,
който миналото ще краси.
Безсмислен ще е всеки ден,
ако с времето си тръгнеш ти.
© Катя Бобойчева Все права защищены