Dec 15, 2010, 2:41 PM

Не искам да те забравя

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Времето е способно да ме накара

без да искам да те забравя.

Няма да ме пита дали искам или не -

безмилостно ще вземе любовта от моето сърце.

 

Името ти няма да шептя

и да те търся в съня.

Ах, колко страшно звучи,

моля се времето да ме пощади.

 

Мислите за теб не искам да си отиват

и любовта ми да остане само стих.

Как тогава ще заспивам,

ако споменът за теб не е жив?

 

Случвало се е не отричам -

да намразя, след като дълго обичах.

Но теб не искам да забравя -

живота без теб не мога да си представя.

 

Не искам да оставаш един спомен,

който миналото ще краси.

Безсмислен ще е всеки ден,

ако с времето си тръгнеш ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...