30 сент. 2011 г., 08:51

Не искам да вярвам

1K 0 0

Не искам да вярвам, че самотата е обзела душата ми!

С тихи стъпки бягам, все едно като попарена.

Ти не си в живота ми, но сърцето как те иска…

Дъхът ми сякаш секва, въргалям се във нищото!

 

Прощавам ти и те освобождавам от всякаква вина!

Не мога да обичам и да мразя едновременно сега.

Самотно е, студено е, не знаеш какъв е мрак,

Вземи ме, нарани ме, но отсъстваш ли аз ще умра!

 

Време ли, за какво ми е сега?

Да не би да връща дните, хората, любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...