Не искам да вярвам
990
0
0
Не искам да вярвам, че самотата е обзела душата ми!
С тихи стъпки бягам, все едно като попарена.
Ти не си в живота ми, но сърцето как те иска…
Дъхът ми сякаш секва, въргалям се във нищото!
Прощавам ти и те освобождавам от всякаква вина!
Не мога да обичам и да мразя едновременно сега.
Самотно е, студено е, не знаеш какъв е мрак,
Вземи ме, нарани ме, но отсъстваш ли аз ще умра!
Време ли, за какво ми е сега?
Да не би да връща дните, хората, любовта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
