Не искам да забравя, 

как полъха на вятъра

със пролетни ухания

усмивка ми дарява.

След всичките брождения

отново пак съм цяла,

сред тръпнещи вълнения

на пролет разцъфтяла.

И слънцето издигнато

не иска да забравя,

че всичко е изгубено,

щом песен ми довява.

Щом втори шанс в живота

нахлува с тази пролет

в две длани любовта

ме носи в чуден полет.

Не искам да забравя,

че мога и да съм обичана

и с пролетни ухания

с любов да съм приспивана.

И затова заравям минало.

Прокуждам самотата.

Не всичко е изгубено

назад захлопна ли вратата.