20 мар. 2014 г., 21:43

Не искам да забравя

677 0 0

Не искам да забравя, 

как полъха на вятъра

със пролетни ухания

усмивка ми дарява.

След всичките брождения

отново пак съм цяла,

сред тръпнещи вълнения

на пролет разцъфтяла.

И слънцето издигнато

не иска да забравя,

че всичко е изгубено,

щом песен ми довява.

Щом втори шанс в живота

нахлува с тази пролет

в две длани любовта

ме носи в чуден полет.

Не искам да забравя,

че мога и да съм обичана

и с пролетни ухания

с любов да съм приспивана.

И затова заравям минало.

Прокуждам самотата.

Не всичко е изгубено

назад захлопна ли вратата.


 






 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...