20 мар. 2014 г., 21:43

Не искам да забравя

673 0 0

Не искам да забравя, 

как полъха на вятъра

със пролетни ухания

усмивка ми дарява.

След всичките брождения

отново пак съм цяла,

сред тръпнещи вълнения

на пролет разцъфтяла.

И слънцето издигнато

не иска да забравя,

че всичко е изгубено,

щом песен ми довява.

Щом втори шанс в живота

нахлува с тази пролет

в две длани любовта

ме носи в чуден полет.

Не искам да забравя,

че мога и да съм обичана

и с пролетни ухания

с любов да съм приспивана.

И затова заравям минало.

Прокуждам самотата.

Не всичко е изгубено

назад захлопна ли вратата.


 






 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...