20.03.2014 г., 21:43

Не искам да забравя

672 0 0

Не искам да забравя, 

как полъха на вятъра

със пролетни ухания

усмивка ми дарява.

След всичките брождения

отново пак съм цяла,

сред тръпнещи вълнения

на пролет разцъфтяла.

И слънцето издигнато

не иска да забравя,

че всичко е изгубено,

щом песен ми довява.

Щом втори шанс в живота

нахлува с тази пролет

в две длани любовта

ме носи в чуден полет.

Не искам да забравя,

че мога и да съм обичана

и с пролетни ухания

с любов да съм приспивана.

И затова заравям минало.

Прокуждам самотата.

Не всичко е изгубено

назад захлопна ли вратата.


 






 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...