20 мая 2008 г., 20:00

***(Не искам да зная съдбата си...)

878 0 10

***

Не искам да зная съдбата си.

Не искам да зная нищо.

Просто играя играта си,

докато е шумно и пищно.

Докато вибрира простора,

докато събуждам се с радост,

преди да изпитам умора

от своята предълга младост.

Не искам да зная съдбата.

Нищо не искам да зная.

Поклон на пръстта, на тревата.

Изобщо - поклон най-накрая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и аз не искам да зная...поклон пред стиха ти
  • Дойдох ти на гости На имен ден не се кани, нали?
    Та така: да ти е живо името! От здраве да не се отървеш! Вдъхновението си го имаш, таланта - също. И остана само едно нещенце: НАЗДРАВЕЕЕЕ!!!
  • Приеми и моите комплименти!
    И Честит Имен Ден!
  • сърдечно благодаря на всички и за имения ден
  • поздрав, много хубав стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...