20 мая 2008 г., 20:00

***(Не искам да зная съдбата си...) 

  Поэзия » Другая
672 0 10

***

Не искам да зная съдбата си.

Не искам да зная нищо.

Просто играя играта си,

докато е шумно и пищно.

Докато вибрира простора,

докато събуждам се с радост,

преди да изпитам умора

от своята предълга младост.

Не искам да зная съдбата.

Нищо не искам да зная.

Поклон на пръстта, на тревата.

Изобщо - поклон най-накрая.

© Константин Делов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и аз не искам да зная...поклон пред стиха ти
  • Дойдох ти на гости На имен ден не се кани, нали?
    Та така: да ти е живо името! От здраве да не се отървеш! Вдъхновението си го имаш, таланта - също. И остана само едно нещенце: НАЗДРАВЕЕЕЕ!!!
  • Приеми и моите комплименти!
    И Честит Имен Ден!
  • сърдечно благодаря на всички и за имения ден
  • поздрав, много хубав стих!
  • Музика.Магия.Стих.
    Нежност, скрита в редовете.
    Мъжка тръпка.Порив чист
    с мирис на планинско цвете.

    Честит Имен Ден!Бъди!
  • Напълно споделям. Браво.
  • ...Поклон на пръстта, на тревата...
    Мъдро и красиво...Браво!
  • Каквото и да кажа, няма да има смисъл.
    Присъединявам се към бурните аплодисменти!
    Поздрави!
  • Делов, след поклона ти идват и заслужените ми аплодисменти!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??