***(Не искам да зная съдбата си...)
***
Не искам да зная съдбата си.
Не искам да зная нищо.
Просто играя играта си,
докато е шумно и пищно.
Докато вибрира простора,
докато събуждам се с радост,
преди да изпитам умора
от своята предълга младост.
Не искам да зная съдбата.
Нищо не искам да зная.
Поклон на пръстта, на тревата.
Изобщо - поклон най-накрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Делов Всички права запазени
На имен ден не се кани, нали? 
