***(Не искам да зная съдбата си...)

Poetry » Other

874 0 10

***

Не искам да зная съдбата си.

Не искам да зная нищо.

Просто играя играта си,

докато е шумно и пищно.

Докато вибрира простора,

докато събуждам се с радост,

преди да изпитам умора

от своята предълга младост.

Не искам да зная съдбата.

Нищо не искам да зная.

Поклон на пръстта, на тревата.

Изобщо - поклон най-накрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koq_sam (Кати)

и аз не искам да зная...поклон пред стиха ти

2008-05-22T09:43:52+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Дойдох ти на гости На имен ден не се кани, нали?
Та така: да ти е живо името! От здраве да не се отървеш! Вдъхновението си го имаш, таланта - също. И остана само едно нещенце: НАЗДРАВЕЕЕЕ!!!

2008-05-21T19:41:36+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Приеми и моите комплименти!
И Честит Имен Ден!

2008-05-21T18:48:25+03:00
kokokamila (Константин Делов)

сърдечно благодаря на всички и за имения ден

2008-05-21T18:45:11+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

поздрав, много хубав стих!

2008-05-21T08:22:19+03:00