14 авг. 2007 г., 09:15

Не искам, но мога ли?

726 0 3
Не искам замъци, ни кули
да строиш за мен.
Не искам звезди и луна
да танцуват в очите ми денем.

Не искам пожар изпепеляващ
да терзае измъчена душа.
Не искам слънцето залязващо
нощите ми да задушава.

Не искам азът ми несрет
по миражни хоризонти да скита.
Не искам душата ми проклета
от болка неистова да е свита.

Не искам дяволските ти очи
кръвта от сърцето да изпиват.
Не искам, но мога ли, кажи,
по теб - аз, лудата - да не изтлея?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...